Людмила Филипова събра армия от хора на изкуството и словото за премиерата на новата си книга „Войната на буквите“.

На представянето в Националния исторически музей писателката покани 30 популярни личности да станат апостоли на буквите.  Сред тях бяха Георги Милков, Богдан Томов, Анна Цолова, Антон Хекимян, Параскева Джукелова, Соломон Паси. Всеки имаше задача да защити по една буква за 30 секунди. Водещ на събитието бе журналистът Георги Тошев. Новата книга на авторката отново е на историческа тематика, а основната сюжетна линия е свързана със създаването на нашата азбука.

„Казват, че великите дела се пазят в сърцата на хората, а чудесата – в Божието…“ „Войната на буквите“ не е просто исторически роман. В него познатото и премълчаното, разказват легенда за малко познатата история на едно от най-значимите дела на българския народ – азбуката ни. История, която преди 11 века разказва първи мистичния Черноризец Храбър. „За Буквите” обиколило света. Но в последствие историята бива многократно преправяна и най-сетне забравена. Романът пресъздава важно и велико време, в което не армиите, не земите, нито дори религиите давали контрол и власт, а силата на азбуката. Това е епохата на Походите на буквите, за които никой още не е разказал. Време, в което се убивало за използването на писмена различни от допуснатите от империите със закон. Време, в което българският народ, въпреки всичко, дръзнал да надигне глава, за да защити буквите си. Благодарение на него, на хилядите му жертви, на Апостолите на буквите, днес стотици милиони хора по света и десетки езици използват кирилицата – българицата. Днес тя е и третата официална азбука на Европейския съюз, пише в анотацията към романа.

Разказът започва с най-малкия син на великия български цар Симеон, Баян, който учи в Магнаура. Принуден да търпи подигравките и високомерието на ромейските аристократи, той гордо носи титлата български княз и живее за откраднатите мигове в присъствието на Мария. Внучката на император Роман Лакапин е тайно влюбена в младия българин. Тя знае, че това е невъзможна любов – рано или късно животът й ще бъде разменен за мир. Въпреки всичко обича. До деня, в който острието на императора не посича грамадна каменна статуя. В миг светът им рухва. В този ден цар Симеон умира, а на престола се възкачва синът му Петър. Слаб духом, отдаден на книгите и размислите за Бог, той няма волята да спре амбициите на майка си, която предлага на Роман Лакапин договор за мир, залог, за който да стане Мария. Баян обаче не ще се спре пред нищо, за да защити любовта си. А битката за нея ще го сблъска с изненадваща тайна, която твори чудеса. Тайната на буквите. Легендата за кръвта, която тече във вените ни. За борбата и волята на един народ да бъде себе си, да бъде силен, да бъде Български народ.

„Войната на буквите” през погледа на…

Д-р Соломон Паси, председател на Атлантическия клуб в България:

„Това е роман за магичната сила на писмото, изригваща щом и където буквите се появят.”

Проф. Христо Пимпирев, директор на Българския антарктически институт:

„Ази, Буки, Веди – свещени букви, направили ни народ, устоял през мрачното Средновековие и Османското иго. Омраза, кръв, интриги и любов съпътстват величавата битка азбуката да ни даде силата България да пребъде през вековете. Прочитайки тази книга, ще се почувствате горди, че сте българи.”

Доц. д-р Леандър Литов, ръководител на българския екип в Европейската организация за ядрени научни изследвания (ЦЕРН):

„С романа си Людмила Филипова е вградила поредната тухла във вековечната сграда на българското.”

Алек Попов, писател:
„Людмила Филипова посяга към различни исторически епохи и географски реалии без излишна плахост и забърква интригуващи сюжети със замах и дързост.”

Зорница София, режисьор:
„Увлекателно и дръзко Людмила Филипова ни повежда из нашето минало. Исторически фигури оживяват пред нашето въображение, оплетени в изкусна мрежа от премеждия, една голяма любов и битки за власт. Битки, които не се водят просто на бойно поле, а в светилища на писмеността, повдигайки важни въпроси. Битки, за които искаме да знаем още.”