Светът е крайно напрегнат, светът е пълен с опасности за война, светът може би воюва, без ние да подозираме, че това е войната всъщност. Но няма страшно, каза поетът Любомир Левчев в предаването „120 минути“ по бТВ.

Думите „няма страшно“ били последните, които му казала Ванга. „Тя беше в много лошо настроение, почти в транс, и ми каза: „Любчо, много лошо идва, лошо, лошо, лошо идва“. За бъдещето ставаше дума. „Какво лошо?“, запитах я. И тя каза:“Парите сменят своето място“. Не съм чувал по-кратко и по-интересно обяснение на това какво става в света. Последните думи, които ми каза, бяха „Няма страшно“. Като че ли искаше да даде спокойствие на мен и приятелите ми“, спомни си Левчев.

С Ванга се запознал по нейна молба. Тя го потърсила, за да ходатайства за назначението на неин близък в Комитета по култура. „Дойде вкъщи и първите й думи бяха:“Любчо, много на меко ви седят задниците на вас комунистите. Е, вярно, че сега и на циганите седят на меко задниците. Но вие за това ли се борихте?“. Права беше“, призна поетът.

Левчев разказа и за приятелството си с Георги Марков. „Той беше смел човек. Имаше основание да ми се сърди, защото ние се готвехме заедно да пътуваме. Но не да бягаме, просто трябваше да ходим в Италия. Даже учихме италиански заедно. В последния момент аз се отказах от пътуването с него. Казах му: „Джери, и аз, и ти сме женени, но аз имам две деца, а ти нямаш. Ти имаш две жени, но нямаш две деца. Ти си белетрист, като отидем в Италия ще имаш някаква надежда, че с книгите си можеш да живееш. А аз с моите стихчета как ще живея?“. Той се ядоса много. Така и не тръгнахме да пътуваме заедно“, разказа Левчев.

След като Марков му пише прословутото си писмо, в което го обвинява, че е предал идеалите си, Левчев му отговаря също с писмо. „Тъй като имаше политически характер, отидох да поискам разрешение. Разговарях с Тодор Живков. Той каза „Не, те това искат, да започне дискусия“, разкри Левчев. Той си припомни още, че именно Марков го е запознал с Живков, завел го със собствената си кола на една среща с него.

„Аз съм вярващ човек, не мога да живея без вяра. Така е с всички хора. Съзнателно или несъзнателно, те живеят с вярата – че ще се събудят, че утре ще постигнат това, за което цял живот са се борили, че едно момиче ще каже „да“, сподели поетът.

В заключение обясни какво означава за него България: „Родината не е мястото, където си се родил. Това е ориста, която имаш, посвещението ти, дългът ти, щастието ти“.