HerbstЕдна забележителната творба на проф. Филип Панайотов за публициста и вестникаря Йосиф Хербст ще бъде представена на 21 април, съобщиха от издателство „Захарий Стоянов“. Премиерата е от 18 часа в Съюза на българските журналисти.

„Къде е Хербст?“ – пита в края на книгата съпругата му Виола Каравелова. Авторът отговаря: „Нас пита тя. Време е да го открием.”

Дълги години е писал професорът тази книга и открива Хербст, за да го открие и за нас. В книгата на проф. Филип Панайотов няма описателно проследяване на биографията на героя, макар нейните глави да са годините от живота му, няма анализи на неговите творби,  няма скучна  фактология или пространни  цитати от негови произведения. Тя е едновременно прекрасно есе, но и цялостно научно изследване, колкото да изглеждат несъвместими тия две жанрови характеристики.

Ефрем Каранфилов като прочел книгата, я определил като „творба, в която има и публицистика, и есеистика, и исторически проучвания, и опит за романизувана биография – с диалози, белетристични описания, научни анализи“. Оригинална е и композицията – следвайки хронологията в живота на Хербст и като се спира на по-важните моменти в този живот, авторът ни въвежда в атмосферата на времето чрез грижливо подбрани  откъси от тогавашните вестници. Така живо, непосредствено и не външно описателно, а в пряк досег със събития ние навлизаме в духа на епохата.

Трудно може да се намери по-сложна фигура от тази на Йосиф Хербст, по-сложен и противоречив жизнен път за пресъздаване. Преуспяващ и богат мъж, който изоставя  разкошното кресло в дирекцията на печата и го заменя с дървеното столче в бедната редакция на „Вик”. Мъж по произход евреин, но се чувствал българин и жертва живота си по фронтовете. Офицер с бъдеще, той зарязва военната кариера, за да стане не само блестящ журналист, публицист, а и писател, да се нареди в първите редици на българската интелигенция. Служи на унижените и оскърбените. Безпощаден е към фалша, бунтува се срещу условностите, отхвърля всяко доктринерство. Свободен човек е и иска да остане свободен. Докато го вкарват в черния автомобил и „някой ловко мята примка на врата му и силно дръпва въжето назад…”.