Определят го като един от най-съвършените съвременни писатели и като един от последните живи класици на XX век. Романите на Лев Асланович Тарасов, по-известен с литературния си псевдоним Анри Троая, предизвикват революция в литературата на Франция. С неподражаемия си славянски сарказъм и руска страст, Троая сваля повечето от маските на прочутата парижка буржоазия. Той излага на показ цялата досада и лицемерие на най-консервативните кръгове от лъскавите квартали на столицата. Култовата му трилогия „Ейглетиерови“ e истинска сензация на литературния пазар през 70-те години на миналия век. Много от книгите на Троая са издадени у нас, но именно със знаменитата сага e най-популярен сред българските читатели.

Анри Троая започва да пише поредицата за семейство Ейглетиер през 1965 г. Първата книга от трилогията е публикувана в България през 1968 г., а през годините е преиздавана многократно. Историята се превръща в любима за много поколения читатели, а новите издания на „Ентусиаст“ я представят по съвременен начин, провокирайки интереса и на по-младата аудитория. През април се появи ново издание на първата част – „Семейство Ейглетиер“ – от трилогията на френския класик. През октомври издателството публикува и дългоочакваната втора книга – „Гладът на лъвчетата“.

„Ейглетиерови“ е психологическа семейна драма, написана в най-добрите традиции на френската литература. Класическа история за живота на едно френско семейство, на което определено всеки би завидял. Те са богати, красиви, умни и властни. Животът им изглежда съвършен, но отвътре са разкъсвани от страсти, съмнения, любов, лъжи и предателства.

Във втория роман от сагата Анри Троая остава верен на себе си и отново повежда читателите към пътешествие до най-дълбоко пазените желания и копнежи на Ейглетиерови. Семейството продължава да се бори с егоистични страсти, алчни желания и непростими грехове. Oпиянението от чувствата или стабилността и сигурността на семейството натежава повече? Завърта ли се наобратно колелото на живота? Въпросът е докъде са готови да стигнат!?

Старият Ейглетиер – все така самоуверен, не забелязва, че светът му е напът да се срути, не може да разбере своите деца и пропастта между него и съпругата му започва да става все по-голяма. Той смята себе си за глава на едно семейство, което все повече се изплъзва от влиянието му и върви към тотален разпад.

Жан Марк се опитва да сложи край на своята скандална връзка с Карол – неговата твърде млада мащеха. След опита за самоубийство Франсоаз отстъпва пред чара на преподавателя си по руски, който всъщност я е подтикнал към отчаяния акт. Наивното момиче не може да устои на физическото привличане между нея и шармантния Александър Козлов и тръгва против принципите и мечтите си. А веселият и жизнерадостен Даниел се отказва от учението, за да се отдаде на страстта си по пътешествията и на любовта към приятелката си Даниела.

Романите и биографиите са двете паралелни линии в творчеството на Анри Троая, писани с „ритъма на метроном“, както се изразяват литературните критици. Освен забележителен биограф, Троая е и изключителен психолог и изследовател на човешката психика, което най-ярко проличава в „Ейглетиерови“. Именно тази вродена виталност и брилянтно писане го превръща в любимия писател на читателите от втората му родина Франция. Руснакът, който пише на френски, оставя незаличима следа в световната съвременна литература. Морис Дрюон, който съобщава за смъртта на Троая във в. „Фигаро“, заявява: „Той беше роден разказвач на приказки – както истински, така и измислени. За това живееше и дишаше. За него бе грях да не пише, макар и един ден.“

За Анри Троая

Лев Асланович Тарасов, по-известен с литературния си псевдоним Анри Троая, е френски писател, романист и брилянтен биограф, роден в Москва през 1911 г. Заедно със семейството си напуска Русия през 1917 г. като няколко години пътуват из Европа. Известно време живее в Истанбул и Венеция като през 1920 г. се установява във Франция, в Париж.

Още на 24-годишна възраст получава първия си литературен приз, а през 1959 г. е избран за академик във Френската академия. Той е бил лауреат на ордена за литература и изкуства, присъден му е големият кръст на Почетния легион. Носител е на редица престижни литературни награди.

Написал е над 100 биографии, сред които на едни от най-известните личности  от руската история и култура като Пушкин, Гогол, Распутин и др. Писал е и биографии на великите писатели на 19-и век – Гюстав Флобер, Ги дьо Мопасан, Емил Зола, Пол Верлен, Бодлер и Оноре дьо Балзак. Много от книгите му са издадени и на български език.

Първият му роман „Фалшиви игри“ излиза през далечната 1935 г., а поредицата за семейство Ейглетиер започва да пише през 1965 г.

Умира през 2007 г. на 95-годишна възраст в Париж.