Възпоменателната плоча на българския книжовник Кузман Шапкарев ще бъде открита в София по повод 106-годишнината от смъртта му на 18 март. Тя е поставена на източната страна на Централната поща – на ъгъла на ул. „Гурко” и ул. „К. Шапкарев”. Плочата ще открие председателят на БАН акад. Стефан Воденичаров в 17:30 ч.

От 18 ч. в мраморното фоайе на Столичната библиотека пък ще бъде представена книгата „Проект за историко-хронологическа таблица на най-забележителните исторически събития от сътворението на света до днешни дни, черпан из разни хронологически и исторически съчинения и натъкмен от К. А. Шапкарев”. В представянето на книгата ще участват: проф. дин. Николай Жечев, проф. дин. Илия Тодев, чл.-кор. дин. Румяна Радкова, доц. д-р Георги Митринов, доц. д-р Александър Гребенаров.

Кузман Шапкарев е роден в град Охрид. Първоначално образование получава в родния си град при вуйчо си Янаки Стрезов. През 1854 заедно с него открива частно училище. Работи като учител по гръцки и български език в Струга (1856 – 1859), Охрид (1859 – 1860), Прилеп (1861 – 1865, 1872 – 1873), Кукуш (1865 – 1872, 1881 – 1882), Битоля (1873 – 1874).

След Руско-турската война Шапкарев решава да напусне Македония и да се пресели в Пловдив, столицата на новоосвободената Източна Румелия. Екзарх Йосиф I поддържа кореспонденция с него и успява да го отклони от това намерение. На 12 април 1880 година екзархът му предлага учителкото място в Солун, защото „такова едно изселване на образованите македонски българи може много да повлияе както в отношение към развитието на нашия народ в онези места, така и в отношение към успеха на Българската екзархия… отдето [Солун] ще може много да помага както на Екзархията в делото на нейния успех в Македония, така и на самите си съотечественици“.

Шапкарев приема, макар и първостепенна задача в онзи период да е издаването на събраните от него народни песни, което не може да стане в Османската империя. Заминава за Солун и участва в основаването на мъжката и девическата българска гимназия. Поддържа кореспонденция с Екзархията и подпомага усилията за изпращане на български владици в Македония.

През 1884 е в Пловдив, нотариус в Окръжния съд в Сливен (1887) и Стара Загора, мирови съдия във Враца и Орхание (днес Ботевград, 1888 – 1892). Сътрудничи на вестник „Македония“, „Право“, на списание „Читалище“ и други периодични издания.

Вещ познавач на миналото, нравите, обичаите, езика и бита на своя роден край. От значение на работата му като фолклорист е и сродяването му с Димитър Миладинов – през 1863 се жени за най-голямата му дъщеря Елисавета. Най-значителният му труд е сборникът „Български народни умотворения“ (ч. I – III, 1891 – 1894), който съдържа 1 300 песни, 280 приказки, описания на народни обичаи и облекла. За нуждите на просветното дело издава няколко учебни помагала. Автор на ценни материали за делото на братя Миладинови. Шапкарев разпространява учебниците и сборниците си чрез брат си Петър, който поддържа книжарница „Братя П. А. К. Шапкареви“ в Солун.

Умира на 18 март 1909 година в София.