Дълбоко в себе си вярвам, че въображението може да служи като частичен имунитет срещу фанатизма. Вярвам, че ако човек е в състояние да си представи какво ще причинят изповядваните от него идеи…, ще смекчи фанатизма си.
Иска ми се да можех да ви кажа, че отговорът е в литературата, че тя съдържа в себе си противоотровата срещу фанатизма, тъй като тя развива въображението. Иска ми се просто да можех да ви предпиша: „Четете и ще се излекувате от фанатизма“. За съжаление в историята на човечеството множество стихотворения, романи и пиеси са били използвани, за да възпламеняват омраза и чувство за национално превъзходство.
Но все пак има определени произведения, които помагат. Например Шекспир. В неговите пиеси всяка проява на екстремизъм, всяка демонстрация на безкомпромисност, всяка форма на кръстоносен поход завършва като трагедия или комедия. Накрая фанатикът не постига щастието и не получава удовлетворение: той или загива, или става за посмесище. Това е добра ваксина срещу фанатизма.
Гогол също е полезен: от него читателят осъзнава колко малко всъщност знаем дори когато сме сто процента сигурни в нещо. Гогол показва как носът ни може да се превърне в наш враг – жесток, дори фанатичен – и всичко да се изроди така, че един ден да започнем да преследваме с фанатична ярост собствения си нос. И това е добър урок.
Кафка също действа възпитателно в тази насока, макар да съм убеден, че не си е представял, че литературата му може да бъде използвана като имунизация срещу фанатизма. Кафка ни учи, че в живота винаги има мрак, загадка и присмех дори и когато смятаме, че не сме направили нищо лошо. Това също помага.
Препоръчвам ви и Уилям Фокнър. Израелският поет Йехуда Амихай го казва много по-добре от мен: „Където сме прави, цветя на цъфтят“. Много полезен стих. Да, определени литературни творби биха могли да помогнат, макар и в известна степен…
Чувството за хумор е чудесно лекарство. Не съм срещал фанатик с чувство за хумор, нито пък съм виждал човек с чувство за хумор да стане фанатик, освен ако по някаква причина не го е загубил. Фанатиците по правило са саркастични. Някои от тях имат остър като жило език, но не и чувство за хумор. Хуморът задължително включва в способността да се смееш на себе си…
… Другото е способността да се видим през погледа на околните. Умението да живееш в ситуация без предопределености, да се научиш да се забавляваш с това, да приемаш разнообразието също може да помогне… Да си представим другия, когато се караме или се оплакваме, да си го представим в момента, в който сме убедени, че сме сто процента прави, а другият греши сто процента, пак е от полза да можем да си представим неговата гледна точка…
Преди много години, когато бях дете, моята мъдра баба ми обясни съвсем простичко разликата между евреите и християните. Забележете, не между евреите и мюсюлманите, а между евреите и християните.
– Разбираш ли – каза ми тя, – християните вярват, че месията някога е бил тук, на Земята, и че един ден ще се върне пак. Евреите твърдят, че идването му тепърва предстои. И тази разлика предизвиква толкова гняв, преследвания, проливане на кръв, омраза… Защо? – продължи баба. – Защо просто не почакаме и видим какво ще стане? Ако месията се появи и рече: „Здравейте, радвам се да ви видя отново”, евреите ще трябва да отстъпят. Но ако каже: „Здравейте, аз съм месията и се радвам да се запозная с вас”, целият християнски свят ще трябва да се извини на евреите. А дотогава – заключи мъдрата жена – трябва просто да живеем и да оставим другите да живеят.
Тя имаше железен имунитет срещу фанатизма. Знаеше тайната как да живее в ситуация без предопределености, с неразрешени конфликти и с различните от нас…
Всеки от нас е полуостров, наполовина свързан със сушата, наполовина обърнат към океана. Едната ни половина е свързана здраво със семейството, приятелите, културата, местната традиция, нацията, пола, езика и много други неща, а другата половина иска свободата да се обърне към океана…
Чувството за хумор, способността да си представим другия, готовността да приемем отделния човек като полуостров могат да ни предпазят поне частично от заложения във всички нас ген на фанатизма.