IvanVazovПатриархът на българската литература Иван Вазов е оценен със слаб (2) за домашно върху най-известното си произведение – „Под игото“.

Писателят пише упражнението вместо племенника си Александър Вазов. Случката се разиграва през 1919 г., разказва Пенчо Ковачев във в.“24 часа“.

Александър е син на брата на Иван Вазов Георги. Сашо, както го наричат приятелите, е в последния клас на гимназията. Минава за гордост на училището, защото е вратар на софийския ученически футболен отбор.

През пролетта на 1919 г. английски военен крайцер акостира край Варна. Моряците от родината на футбола искат да премерят сили с български ритнитопковци. Варненци отказват и е взето решение до морската столица да замине софийският отбор.

Директорът на училището дава съгласие, но Сашо Вазов се колебае. Предстои му домашно упражнение върху „Под игото“ – нещо като генерална репетиция за матурата. Преподавател по литература е строгият и безкомпромисен Велико Йорданов.

Сашо отива при чичо си и в присъствието на проф.Иван Шишманов му разказва дилемата си. След кратко колебание Иван Вазов казва на племенника си: „Ти отиди, а аз ще се опитам. Велико Йорданов наистина е строг, но дано успея. Ще помага и професорът. Пък ти сетне ще си го преработиш в духа на учебника…“.

Англичаните побеждават нашите, въпреки самоотвержената игра на вратаря Александър Вазов. Той се връща в София с изпожулени колене и ръце, но пък е щастлив, че няма да има никакви проблеми с домашното си по литература. Кой може да го напише по-добре от самия автор на класическия роман.

След седмица учителят Велико Йорданов връща контролните на учениците. Върху текста в тетрадката на Александър няма никакви забележки и задрасквания, но в края му с яркочервено мастило и почти калиграфски почерк е написано „слаб 2“. След края на часа ученикът догонва Йорданов и го пита да има някаква грешка в оценката за домашната му работа, след като темата е развита добре.

След време Сашо предава отговора на учителя си така:

– Грешка?! Добре развита тема?! Да пишеш приумици? Да не се съобразиш с нищо в материала, както е изложен в учебника по литература, да не се съобразиш и с моя учебник по стилистика, с моя учебник, спечелил конкурс, одобрен и препоръчан с окръжно от министерството…

Ученикът Вазов се опитва да прекъсне монолога на разярения преподавател, но това сякаш го разгневява още повече:

– Да пишеш, че в образа на Бойчо Огнянов са въплътени черти не от един, а от много герои… Кой ти каза това, кой?

Смазан и унизен, Александър отива при чичо си. В кабинета му пак е проф. Иван Шишманов, двамата си говорят нещо. Иван Вазов пита дали учителят е харесал домашното.

Племенникът безмълвно подава тетрадката си. Двамата мъже дълго гледат красивата яркочервена двойка в тетрадката и в един момент прихват да се смеят. Сашо твърди, че се смели до сълзи.

Въпреки двойката, Алескандър Георгиев Вазов получава за срока шестица по български език и литература. По всяка вероятност основна заслуга има проф. Шишманов. Само той си знае как е успял да убеди твърдоглавия Велико Йорданов.

Самият преподавател явно преживява дълбоко тази история. Ученикът Вазов разказва, че щом го срещнел, учителят го поглеждал гузно. После не отговарял на поздравите му и накрая се правел, че не го познава.

Александър Вазов не наследява писателската професия на именития си чичо и става режисьор. Вторият му филм е „Грамада“ (1936) по едноименната поема на писателя.
Преди да застане зад камерата, Александър Вазов има забележителна биография.

Завършва френския колеж и след това учи за авиатор в Мерижвайскирхе, Чехия. Учи и в Дрезденското техническо училище в Германия, после специализира кинотехника в заводите „Карл Цайс“ в Йена. Завършва и художествена фотография в Мюнхенското фотоучилище, след което открива собствено студио. В Италия завършва курсове по диригентство и постановка на гласа.

Работи като сътрудник на научния отдел на немската филмова къща УФА, за която прави над 300 късометражни, научни, културни и медицински филми. Има няколко самостоятелни изложби в Италия.

Връща се за кратко в България и работи като… експерт по тютюните. През 1927 г. заминава отново за Германия, където е художествен ръководител на фирмите „Тетра филм“ и „Минерва филм“.

Александър Вазов е създател и учредител на Съюза на българските филмови дейци (1934). През 1941-1942 г. е главен режисьор и директор на на театър „Комедия“.

След 1944 г. създава първия държавен работнически театър. През 1946 г. ръководи самодейните колективи по изкуствата в цялата страна, през 1951 г. създава първото дублажно студио в България. До 1953 г. е председател на Съюза на филмовите дейци.

Умира през 1972 г.