На 27 февруари 1902 г. е роден американският писател Джон Стайнбек. Носител на Нобелова награда за литература (1962), както и на „Пулицър“ – за „За мишките и хората“ (1937), „Гроздовете на гнева“ (1939) и „На изток от рая“ (1952).

В истината има повече красота, дори когато красотата е отвратителна.

Да си жив означава да имаш белези.

Животът не е поредица от и… и… и… Животът е поредица от или… или… или…

Идеите са като зайци. Вземеш си два и докато се научиш как да се оправяш с тях, съвсем скоро станали дузина.

Когато човек твърди, че не иска да говори за нещо, той обикновено иска да каже, че не е в състояние да мисли за нищо друго.

„Малко любов“ е като „малко вино“ — прекаляването с едното или другото сериозно вреди на здравето.

Ние сме самотни животни. И прекарваме целия си живот в опити да бъдем по-малко самотни.

Никой не иска съвети, а само потвърждение.

Писателите са малко под клоуните и малко над дресираните тюлени.

В пълната си самота писателите се опитват да обяснят необяснимото.

Писателят трябва да вярва, че това, което прави, е най-важното нещо на света. И трябва да се придържа към тази илюзия, дори когато знае, че не е истина.

Промяната идва като лек ветрец, който развява завесите по изгрев слънце; като приятния аромат на дивите цветя, дори на тревата.

Пътуването е като брака. Най-сигурният начин да сгрешиш е да мислиш, че ти го контролираш.

Човек се гордее с всяко нещо, стига то да му е едничкото. И може би колкото по-малко притежаваш, толкоз повече ти се иска да се биеш в гърдите.