Между 1854 и 1929 година влакове превозват над 200 000 осиротели и изоставени деца в търсене на приемно семейство. По-голямата част от тях са били деца на емигранти от Ирландия, Италия и Полша, транспортирани от градовете по източното американско крайбрежие до Средния запад. Често са ги принуждавали да работят, за да се отблагодарят за покрива над главата си и нищожните дажби храна, които осиновителите им осигуряват. Основателят на програмата – Чарлс Лоринг Брейс – смятал, че само по този начин децата ще се научат на труд, дисциплина и зачитане на християнските семейни ценности.
Движението на влаковете на сираците е целяло избавянето на децата в неравностойно положение от бедността и лишенията, на които са обречени. Несигурността и страхът от неизвестното обаче са им причинили емоционални травми и са ги белязали за цял живот.
На гарите децата били оценявани от бъдещите приемни родители по външния им вид, състоянието на зъбите и очите, силата (с оглед извършването на тежък физически труд) или интелигентността и темперамента им (с оглед извършването на домакинска работа). Бебетата и по-големите момчета били предпочитани за сметка на момичетата. Избраните деца ставали част от приемни семейства, но били поставяни на изпитателен срок. Ако получели одобрение, се задължавали да работят, за да си заслужат прехраната. Отхвърлените деца продължавали пътуването си във влаковете на сираците.
Някои били приемани топло от осиновителите си, но други били принуждавани да извършват тежък труд, за който не са емоционално и физически подготвени. В резултат на това много от тях загубили чувство за принадлежност.
Писателката Кристина Бейкър Клайн научава за влаковете на сираците, докато гостува на свекърва си във Фарго, Северна Дакота. Там тя прочита разказ за нейния баща и четиримата му осиротели братя и сестри, за които се грижело приемно семейство, което по-късно ги осиновило. Въпреки че се оказва, че те не са пътували с влака на сираците, историята събужда любопитството й. Тя е поразена и шокирана от мащаба на движението.
Авторката се среща с шестима от „пътниците на влака“, както самите те се наричат, и научава от първо лице историята им. Всички те са на възраст между деветдесет и сто години. Разказите им я изпълват с възхищение към техния кураж, сила на духа и начина, по който възприемат този необичаен и малко познат епизод от американската история.
В продължение на десетилетия повечето пътници са вярвали, че е имало само един влак на сираците. Не са и предполагали, че са били част от голям седемдесет и пет годишен експеримент!
На 27 февруари на българския книжен пазар излиза „Влакът на сираците“ от Кристина Бейкър Клайн. Ето какво разказва авторката за книгата и срещите си с пътници от влаковете на сираците.
ПОВЕЧЕТО ПЪТНИЦИ СА ВЯРВАЛИ, ЧЕ Е ИМАЛО САМО ЕДИН ВЛАК
Кое ви заинтригува най-силно в историята на движението на влаковете на сираците?
Баба ми и дядо ми бяха сираци, които рядко говореха за миналото си. Като писател винаги съм се интересувала от начина, по който хората разказват за живота си. Смятам, че той разкрива – съзнателно или не – истинската им същност. Най-вече съм заинтригувана обаче от пространствата между думите, неизреченото, което прикрива дълбоко заровени тайни. Произходът ми е ирландски, затова исках главната героиня да е ирландка, която премълчава обстоятелствата, довели я до влака на сираците. Исках да пиша за това как травмиращи събития отвъд нашия контрол могат да оформят и направляват живота ни. В хода на романа Вивиан се променя: преминава от срам заради миналото към приемане и накрая осъзнаване на преживяното. „Влакът на сираците“ разглежда темите за културната идентичност и семейната история. Още от самото начало знаех, че ще трябва да извърша задълбочени проучвания, които ще разширят собствения ми кръгозор.
Разкажете ни повече за проучванията си и за срещите с пътниците на влаковете.
Присъствах на няколко срещи на пътниците на влаковете в Ню Йорк и Минесота и имах възможност да поговоря с шестима от тях. Макар и над деветдесетгодишни, те изгаряха от нетърпение да ми разкажат историята си. Не се фокусираха върху огромните трудности, които са срещнали по пътя. Бяха благодарни за възможността да създадат свои семейства и да имат деца, както и да бъдат част от общност. Съзнаваха, че всичко това е възможно единствено благодарение на влаковете на сираците – въпреки свързаните с тях страдание, страх и неувереност.
Кое бе най-изненадващото ви откритие от проучването?
В продължение на десетилетия повечето пътници са вярвали, че е имало само един влак на сираците. Не са и предполагали, че са били част от голям седемдесет и пет годишен експеримент. Научили са истината едва когато децата и внуците им са започнали да задават въпроси. След това са се срещнали с други пътници на влаковете на сираците и са споделяли историите си.
Главните героини са две момичета, разделени от времето и обстоятелствата. Оказва се обаче, че си приличат повече, отколкото предполагат. Разкажете ни за тях.
Винаги когато пиша, следвам инстинкта си. В началото дори не виждах приликата между Моли и Вивиан. С течение на времето обаче осъзнах, че освен явната прилика: и двете са останали без родители, преминават от дом на дом в търсене на ново семейство и се сблъскват с предразсъдъци, дължащи се на културни стереотипи, между тях съществува и психологическа близост. И двете се научават да се приспособяват от най-ранна детска възраст, да приемат нова самоличност. Прекарват по-голямата част от живота си, стараейки се да избягват сложни отношения и да премълчават случилото се в миналото. Въпросите на Моли карат Вивиан да се изправи лице в лице с истината и помагат и на двете да променят живота си.
За авторката
Кристина Бейкър Клайн е родена в Кеймбридж, но израства в американския щат Мейн, където семейството й се премества. Завършва престижните университети Йейл и Кеймбридж и получава магистърска степен от университета във Вирджиния. Докато следва, Кристина изкарва прехраната си като доставчик на кетъринг и личен готвач, но мечтае да се занимава професионално с писане. След като се дипломира, започва работа като редактор на литературен сайт. Преподава английска литература, творческо писане и поезия в Нюйоркския университет.
Постига огромен успех с петия си роман – „Влакът на сираците“, който още с появата си окупира върха на класациите за бестселъри. Кристина Бейкър Клайн е автор и на четири нехудожествени книги, свързани с майчинството, отглеждането и възпитанието на деца, феминизма и влиянието на съвременните представи за красота върху живота на жените.
Живее в стара къща в Ню Джърси със съпруга си Дейвид и тримата им синове.
За книгата
Няколко месеца делят Моли от осемнадесетия й рожден ден и отпадането й от системата за приемна грижа. Почасовата работа при възрастната вдовица Вивиан е последната й възможност да се спаси от живот на улицата. Въпреки това, Моли не гори от желание да помага на старицата да подреди спомените и вещите си на тавана. Претъпканото с кашони помещение крие следи от бурно минало. Минало, което сближава Моли и Вивиан по неподозиран начин.
Семейството на Вивиан емигрира в САЩ от Ирландия, но всички загиват при пожар. Едва деветгодишна, тя остава сама. Качват я на влак заедно със стотици други осиротели и изоставени деца. Влак, който ги превозва от щат на щат в търсене на приемно семейство.
Вивиан се сприятелява с ваксаджийчето Дъчи. Двамата си обещават да се срещнат отново, когато пораснат. Влакът на сираците отвежда Вивиан в Минесота. Ще бъде ли осиновена от любящо семейство? Или ще бъде обречена на безрадостно детство? Ще успее ли Вивиан да се освободи от болезненото си минало, за да живее пълноценно?
Моли решава да помогне на възрастната жена да намери отговори на въпросите, които не спират да я измъчват през целия й живот…
„Влакът на сираците“ се задържа в Топ 10 за бестселъри на „Ню Йорк Таймс“ в продължение на 30 седмици, пет от които под №1! Цели две години след появата си на пазара романът заема четвърта позиция в най-престижната американска класация. Само в САЩ от него са продадени над милион и половина екземпляра.
До този момент правата за превод на „Влакът на сираците“ са продадени в 28 страни.
Откъс от книгата, издадена от „Хермес“, може да прочетете ТУК