Някакъв влогър, известен до вчера само с клипчетата си в нета, направи нещо немислимо. Емил Конрад изкара стотици тийнейджъри от удобното им леговище пред компютъра и ги накара да се наредят на опашка, не пред дискотека, а пред книжарница!
Това са същите тийнейджъри, които сегиз-тогиз се появяват като герои на мрачни изследвания и констатации от сорта: „Младите не четат“, „За всеки трети шестокласник четенето е загуба на време“, „Чатенето победи четенето“, „Мишката изяде книжката“ и т.н.
И докато заклети читатели се питаха що е то влогър и има ли почва у нас, тези нечетящи тийнейджъри превърнаха дебютното книжле на Емил Конрад „Нещата, на които не ни учат в училище“ в най-продаваната книга у нас.
Евала, пич! Това книжле, което няма и стотина страници, се оказа голяма работа. Съдържанието му не е нищо особено, мен поне хич не ме впечатли. Все едно четеш прилично написани ученически съчинения – на моменти наивни, на моменти свежарски, тук-там досадно дидактични. Но въпреки всичко, това книжле е голяма работа.
Вие, читатели на гениални книги от велики писатели, редили ли сте се някога на опашка пред книжарница? Ако сте баба или дядо на някой тийнейджър, може и да сте се редили, по времето на соца, когато сте висели и за банани.
Харесва ли ни или не, Конрад е феномен за България. Във Великобритания дебютният роман на влогърката Зоела – „Момиче онлайн“, надмина по продажби дебюта на Джоан Роулинг с „Хари Потър“. Сега нещо подобно се случва и у нас.
Покрай целия шум около Европейската награда за литература през декември носителят й Милен Русков продаде 2500 бройки от романа си „Възвишение“. Което е сериозен успех за размерите на родния пазар. Книгата наистина е голяма! Русков – велик!
И изведнъж влогърът Емил продава 6000 бройки от книжлето си още преди премиерата!
Сравнението може да е скверно, но е неизбежно. Това е истината. Децата ни, докато са деца, няма да прочетат Русков, колкото и да е велик, или може би точно защото е велик. Няма да прочетат доброволно и Вазов, независимо колко силно надуваме фанфарите за 165-годишнината от рождението му.
Хокаме ги, че спят, вместо да четат. А всъщност се оказва, че заспалите сме ние.
Сега ни гложди, че един хлапак, такъв като тях, успя да напипа вълненията им, размърда ги, накара ги да четат. О, боже, те четат! Четат размислите на някакъв влогър за лъжата, наркотиците, оценките, щастието, смъртта… Все изтъркани теми от часа на класа и родителските нравоучения. Но те четат! Някои даже и пишат – последната глава от книжлето на Конрад е от празни редове, които читателят трябва да запълни със собствена история.
Всъщност, няма значение дали е книжле или книга. Важното е, че има начин, нещо, някой, който да изкара тийнейджъра от виртуалното му леговище, подгизнало от шльокавица, и да го приобщи към словото.
Алек Попов (който по ирония на съдбата представи обновената си книга „Черната кутия“ два дни преди премиерата на Конрад) има едно страхотно есе – „Да извадим кола от мозъците на децата“. В него пише:
„Склонни сме да си обясняваме упадъка в културата на четенето с какво ли не: телевизия, видео, интернет, компютърни игри, но няма съмнение, че първото зрънце на отчуждението се посява именно в училище. Трагично остарял е образът на българската литература, който се проектира в съзнанието на младите хора. Неизменно, като в кошмарен сън, изниква щърбавият силует на баба Илийца, вкопчила се в митичния кол на брега на придошлия Искър, и не може да го извади този проклет кол вече колко години?… „Титаник“ потъва, изобретена е квантовата механика, задимяват и отдимяват пещите на Аушвиц, Джон Атанасов измисля компютъра, Кристо опакова Райхстага, а Илийца продължава да се бори с пустия му кол и той не излиза и не излиза, и тя не може да преплува реката на модерността, за да стъпи на отсрещния бряг.“
Влогърът очевидно има повече сили от учителите за този подвиг – да извади кола, забит в мозъка на децата ни, и да ги остави да мислят.
Е, как да не му кажеш „евала!“, дори и да не го харесваш!
