Третото допълнено издание на „Дипломация в зоната на кактуса” за пореден път ще разкрие подробности около живота на родните политици и дипломати от близкото минало. Авторът Богомил Герасимов разказва за своята кариера, която започва от най-ниското стъпало – аташе в Индия, за да стигне до най-представителния дипломатически пост в чужбина – посланик в Мексико. Макар да говори открито за всички свои колеги и съвременници, с които се е срещал по време на дългогодишния си стаж, Герасимов поставя няколко ясно отличими акцента в книгата си.
Най-много място в „Дипломация в зоната на кактуса” е отделено на българо-мексиканските отношения. Авторът не скрива възхищението си от личности като двамата мексикански президента – Луис Ечеверия и Хосе Лопес Портильо, с които успява не само да си сътрудничи добре, но и да стане техен близък приятел. Не скрива и интереса и уважението си към мексиканската култура и темперамент, към признателността и лоялността на мексиканците като нация. Разказите му за тези техни качества са вълнуващи и впечатляващи.
Друг акцент в книгата е честването на 1300-годишнината от основаването на българската държава. Това събитие е тържествено отбелязано в Мексико, а мексиканският президент Хосе Лопес Портильо посреща делегация от България, водена от Людмила Живкова.
Богомил Герасимов отделя специално внимание на председателката на Комитета по култура – Людмила. Той разказва подробно за приятелството си с нея, за техните срещи и разговори и излага своята теория за загадъчната й смърт.
„Дипломация в зоната на кактуса” е написана увлекателно и без претенции, че представя единствената истина. Авторът само е предал фактите и събитията, на които е бил свидетел и е оставил читателят сам да направи своите изводи. Всичко това прави книгата интересна и любопитна не само за съвременниците на героите в нея, но и за всеки, който се интересува от този период от нашето минало.