Не го смятай за умиране. По-добре си мисли, че си тръгнал по-рано, за да избегнеш навалицата.

Това казва Смърт – един от героите на сър Тери Пратчет. След смъртта на писателя тези думи не спират да извират от социалните мрежи, за да удавят тъгата от голямата загуба. Защото споменът за Тери винаги съдържа усмивка. Ето малка част от мъдростта, която ни завеща.

Гравитацията е навик, от който е трудно да се откажеш.

Не можеш да отложиш неизбежното. Защото рано или късно стигаш до мястото, където неизбежното просто седи и чака.

Човек може да влезе в ада, яхнал собствения си език.

Времето е наркотик, в големи дози убива.

Винаги си избирай по-голям враг. По-лесно се улучва.

Слънчевата светлина мисли, че е по-бърза от всичко, но греши. Без значение колко бързо пътува тя, тъмнината винаги е там първа и я чака.

Автентичната тъпота всеки път надминава изкуствения интелект.

Фантастиката и фентъзито са като спортен уред за мисълта – не могат да те отведат никъде, но тренират мускула, с който можеш да стигнеш навсякъде.

Всяка една война в човешката история винаги завършва с абсолютно един и същи резултат: гарвани – 1000 точки, хора – 0 точки.

Слънцето изгряваше бавно, сякаш се чудеше дали си заслужава труда.

Ключът към разбирането на всички религии е, че представата на боговете за добро забавление е „Не се сърди, човече“ с криви зарчета.

Костенурката е животно, притежаващо скорост, достатъчна му, за да хване марулята.

Някои човешки същества ще направят всичко, за да видят дали нещо може да стане. Ако сложим голям ключ някъде в някоя пещера и изпишем на него „Ключ-за-край-на-света. МОЛЯ НЕ ПИПАЙТЕ” боята дори няма да има време да изсъхне.

Бих предпочел да съм надигаща се маймуна, вместо падащ ангел.