POKANA G CHATALBASHEV

Белетристът Георги Чаталбашев е сладкодумен разказвач, има тънък гледец за околния свят, знае цената на думите, слогът му е богат и разнообразен. Това го знаем от разказите, новелите и есетата му, но ето, че Чаталбашев се „пребори” и с романа. И то не какъв да е роман, а необикновен, нестандартен.

Романът „Резерват за грешници” – издание на „Захарий Стоянов”, ще бъде представен на 30 ноември от 18 ч.  в мраморната зала на Столичната библиотека. Той е построен от отделни глави, които се събират ненатрапчиво и естествено една подир друга в пъзел. В „авантюристично-сатиричния” пъзел Чаталбашев е приютил грешници сред ограденото пространство на резервата и ги сблъсква помежду им. Резерватът има свои закони. Неговият единствен бог трябва да е природата.

„Природата не търпи привилегии. Какво са резерватите? Не може за едни да има, за други не. Едни животни да ги хрантутят наготово в изобилие, други да се облизват около мрежите, примрели от глад… Едни да ги бранят, прах да не падне върху тях, други – кучета ги яли. Вярно е, някои от тях се превръщат в мишени, погиват, ала някои, не всички. Дето се вика, дадено им е правото да бъдат избирани.”

В романа на Георги Чаталбашев хората и животните като че ли са едно, все чеда на природата. Носят достойно и добродетелите, и греховете си. Носят честта и безчестието. Животните често разговарят с хората, но не с всички, само с тия, които разбират езика им. Те дори сънуват, и то цветни сънища, и най-често сънуват как бягат панически от резервата, сиреч отхвърлят ярема на наложената им свобода. Книгата е завера на писателя за беззаветно служене на природата, в която той дири катарзиса на човека. В „Резерват за грешници” има живот, нещо, което липсва у много прозаични произведения, в тях „живият живот” е изместен от налагани силом есеистични разсъждения с претенции за „умности”.