Всеки трети пълнолетен българин не е прочел нито една книга през последната година. Пет на сто пък не са направили това през целия си досегашен живот. Сред читателите на книги жените са два пъти повече от мъжете.
Това показват данните от изследователския проект „Читателски практики в България 2014“, ръководен от проф. Александър Кьосев. Представителното социологическо изследване е извършено от Alpha Research.
На практика над 25% от населението на българската държава живее в „културно гето”, без шанс за достъп до основни културни блага като книгата и четенето, коментират авторите на проекта.
Малко над една трета от българите четат книги поне няколко пъти седмично (36%), което представлява ръст от 6 на сто спрямо 2009 г.
Четящите книги два пъти по-често се занимават с някакъв вид хоби. Те са с около 20% повече сред сърфиращите в интернет, както и сред ходещите на кино. Три пъти повече от останалите посещават театър, опера, концерт или балет. По-често от останалите проявяват гражданска активност и благотворителност.
Публикуваме част от изследването.
ЧЕТЯЩАТА ПУБЛИКА
В зависимост практиките на четене, българското общество може да бъде условно разделено на три основни групи:
– Аудитория на четящите съобразно тясното понятие за четене – това са хора, които сравнително редовно (поне няколко пъти в месеца) четат книги – 41% от населението на страната.
– Аудитория на четящите съобразно широкото понятие за четене – т.е. четящите вестници, списания, писма в електронна поща, брошури и др. поне няколко пъти в годината – 50% от населението на страната.
– Аудитория на нечетящите – хора, които по-рядко от един път годишно четат, или въобще не четат каквито и да било четива – 8% от пълнолетните българи.
– Наблюдават се съществени разлики между профилите на четящата и нечетящата аудитория, като
основният влияещ фактор е степента на образование, респективно – социалния статус на респондентите.
ТРИТЕ ТИПА АУДИТОРИЯ
1. Четящи в тесен смисъл – концентрирани са предимно в столицата и по-големите градове (областните центрове).
Това са предимно хора в активна трудова възраст (до 60 г.), с по-висок социален статус: преобладаващо с по-високо образование и доходи, с по-престижни професионални занимания (работещи неръчен труд, интелигенция и свободни професии).
Изключително силно е разделението между мъже и жени – почти два пъти повече жени попадат сред тясно четящата аудитория (63% към 37% мъже).
По етнически състав групата на тясно четящите е изключително доминирана от българи, докато почти изцяло отсъстват етнически турци и роми.
Сред младите хора, студентите са по-активни читатели от учениците – 55% от студентите са четящи в тесния смисъл, за разлика от 42% сред учениците.
Като правило тясно четящата аудитория е по-активна в четенето и на други източници като вестници, списания, включително в електронен вариант през интернет, блогове и постове, професионална литература.
2. Четящи в широк смисъл – профилът им се „измества“ в посока на по-малките населени места – малките градове и селата, за сметка на София и областните центрове. Тук попада и по-голяма част населението извън активна трудова възраст и най-ниско образованите групи (с основно и по-ниско образование), с по-ниски доходи, а съотношението мъже – жени се обръща в полза на мъжете (56% – 44%).
В тази група читатели, освен преобладаващо етнически българи, се включват и повече роми и турци (стойностите са близки до средното за страната: около 4% роми и 7%турци).
Този тип аудитория е по-слабо активна по отношение на всички източници за четене – вестници, списания, книги. Сред най-слабо застъпените четива при този тип читатели са по-специализираните издания от сферата на професионалната литература, енциклопедии и справочници, учебници.
Четивата онлайн също са сред слабо използваните, тъй като тази аудитория като цяло по-слабо ползва дигитални устройства и интернет (43% от широко четящите не четат на екран, за разлика от 28% от тясно четящите).
3. Аудиторията на нечетящите е формирана от най-непривилегированите и уязвими групи от населението. Това са предимно хора от селата и малките градове, възрастните поколения, с основно или по-ниско образование, ниски доходи, работещи неквалифициран
труд, пенсионери, безработни, роми и турци.
ЧИТАТЕЛСКО ПОВЕДЕНИЕ НА ГРУПИТЕ
Освен по чисто обективни социално–демографски характеристики и практики на четене, трите групи аудитории се различават и като поведение. Така например, групата на тясно четящите е много по-активна по отношение на прекарване на свободното време – както като разнообразие, така и като честота на извършваните дейности.
Това са хора, които по-активно посещават културни събития като театри, концерти, кино, по-често пътуват или излизат навън (на разходки), прекарват повече време в интернет пространството. Групата на тясно четящите в много по-голяма степен възприема четенето като ценност сама по себе си и го свързва с успеха в живота – за 76% от тях четенето е важно за успеха в живота (на фона на 55% сред широко четящите и едва 26% сред нечетящите); намира в четенето прагматични
ползи, но и цялостно удоволствие, по-често от останалите се стреми да предаде и възпита навици за
четене у децата си.
За разлика от тях, групата на широко четящите, и в още по-голяма степен на нечетящите, проявява много по-пасивно поведение – тези хора са ограничени предимно в дейности като гледане на телевизия и прекарване на време със семейството, респективно много по-малко посещават културни събития или пътуват/излизат.
Четенето само по себе си като ценност се възприема като социално приемлива норма (от широко четящите), или се омаловажава като фактор за каквито и да било по-добри перспективи – от нечетящите.
ЧИТАТЕЛСКИ ЕЛИТИ И ЧИТАТЕЛИ-ИЛОТИ
Формират се културни елити, активни и многостранни хора, с добро образование и доход, с цял спектър от дейности в свободното им време, които живеят главно в столицата и големите градове. В малките градове и селата се формират непривилегировани групи от възрастни и необразовани, които имат непрестижни и нископлатени професии, често са от не-български етнически произход и които имат свито ветрило от дейности в свободното си време – те са немобилни, закрепостени към дома, не посещават културни събития, четат главно вестници или въобще не четат.
Ако човек е възрастен, ром, беден, необразован, безработен, живее на село – типичен профил на „илота“ – той няма шанс за консумация на културни блага, нито за някакво бъдеще развитие, което би могло да доведе до това.
РОМСКИЯТ ПРОБЛЕМ
Всеки трети респондент (31%) с ромска етническа принадлежност никога не е чел книга през живота си, а други 46% са прочели не повече от десет.
КУЛТУРНОТО ГЕТО
Маргинализираните групи, при това все едно по какъв признак са маргинализирани – по етнически произход, по нисък образователен ценз или по възраст – показват сравним профил на читателско поведение.
Съществува малка прослойка от културни елити – около 10-15%. Културните „илоти“ – около една четвърт от населението, просто изпадат от основни културни практики. Това може да бъде определено като друго ниво на неграмотност, засягащо този път не елементарното умение да се чете и пише, а по-високи етажи на културната компетентност, не по-малко необходими обаче за пълноценен социален живот.
Шансовете на „илотите” да придобият необходимите културни компетентности /разбирани като комбинация от навици, знания, умения, интереси, мотивации, признание и социално общуване/ са намаляващи с времето и остаравянето. За възрастните, етнически, географски и професионално изолираните, шансът да продължат образованието си е твърде малък – следователно, трудно можем да се надяваме, че ще настъпи някаква промяна в читателските им практики и нивата им на културна компетентност.
Така се оказва, че на практика над 25% от населението на българската държава живее в „културно гето”, без шанс за достъп до основни културни блага като книгата и четенето /а друго изследване почти със сигурност би показало, че същото важи и за други културни интереси и компетентности/.
БАВНОТО ОТСТЪПЛЕНИЕ НА КНИГАТА
В общия обем четива, книгата остава на по-заден план спрямо останалите форми. Така например, 42% от пълнолетното население споделя, че чете книги поне няколко пъти месечно, а при 58% от анкетираните това се случва едва няколко пъти в годината или дори никога (23% от всички). Много по-често се четат вестници и списания (44% всяка седмица и 24% няколко пъти в месеца), както и в интернет – порталите с новини и информация, блоговете, социалните мрежи и пр. се четат ежеседмично от приблизително всеки трети, а месечно от всеки втори респондент.
През последната една година едва 14% от пълнолетното население е прочело повече от петнадесет книги, като по-малко от половината от тях (6%) са прочели над тридесет. На противоположния полюс са приблизително две трети от пълнолетното население на страната (65%), като половината от тях (32%) споделят, че през последната една година не са прочели нито една книга, а останалите (33%) – максимум пет.
ЧЕТЕНЕ И ГРАЖДАНСКА АКТИВНОСТ
Като цяло основните фактори, които водят до по-висока гражданска и политическа активност са: възрастта, доходите, образованието и типа населено място. Т.е. най-висока е активността сред най-младите, хората с доходи над средните за страната, висшистите и живеещите в столицата или големите регионални центрове.
Настоящото проучване регистрира леко повишаване на дела на гласуващите сред активно четящите, но не толкова силно изразено, колкото участието в различни граждански движения. Така например, при 53% средна избирателна активност (за извадката) на последните парламентарни избори, активността сред групата на тясно четящите е 57% (51% при широко четящите и 47% при нечетящите).
Данните за последните избори за Европейски парламент показват също по-висока мобилизация сред активно четящата публика – 48% гласували при средно 41% за извадката и едва 31% сред нечетящите. Т.е. социално-демографския профил на тясно четящите (по-висок образователен статус, предимно градско население в активна трудова възраст и пр.) води и до по-високо
участие в политическия процес. Съответно социално-демографския статус на нечетящата публика (обикновено по-ниско образовани, живеещи в малки населени места, над трудоспособна възраст и т.н.) води до по-непостоянна политическата активност.
Тук е важно да се отбележи, че независимо от тези фактори, отношението към четенето влияе в много голяма степен върху гражданската активност. Например, четящите книги са по-активни участници в защитата на екологични, културни и младежки каузи – от 2 до 6 пъти повече, отколкото четящите в широк смисъл. При нечетящите участието в подобни граждански движения е
сведено практически до нула. Т.е. ефекта от четенето върху гражданската активност е много по-голям, отколкото върху политическата.
Подобна тенденция се наблюдава и по отношение участието в благотворителни кампании и в членуването в различни неправителствени организации. Докато 10% от тясно четящите редовно участват в такива акции, то при нечетящите почти липсва редовна активност.
ПРОБЛЕМЪТ С НОРМИТЕ
Приблизително една трета от пълнолетното население на страната посочва, че като цяло чете достатъчно (22%), много (6%) или дори твърде много (2%). Около 24% са на мнение, че четат малко, но изразяват желание и необходимост да четат повече.
Другата половина от анкетираните посочват, че по-скоро не четат достатъчно, защото нямат възможност (19%), или считат, че няма нужда от това (27%).
Още от изследването: