На 18 май 1981 умира Уилям Сароян, американски белетрист и драматург от арменски произход. Пиесата му „Времето на вашия живот“ печели наградата „Пулицър“, но Сароян я отхвърля с думите: „Никой не може да ме купи“.

Всеки жив човек на този свят е просяк в един или друг вид – всеки един, голям или малък.

Добрите хора са добри, защото са стигнали до мъдростта чрез провала. Нали знаете, че от успеха получаваме твърде малко мъдрост.

Във всяко голямо изкуство има лудост; има я и в много от лошото.

Интересувам се от лудостта. Вярвам, че тя е най-значимото и най-постоянно нещо в човешкия род.

Гениалността е игра и човешката способност да достига гениалност е неограничена; мнозина могат да достигнат гениалността само чрез играта.

Жалко, че не са измислили награда за тези писатели, които са успели да се въздържат от съблазънта да подарят на света още една негодна книга.

Изкуството се нуждае от по-големи хора, а политиката – от по-добри хора.

Има само добро и лошо изкуство.

Може и да съм се провалил в живота, но получих готов материал за работа.

Моята работа е да пиша, но моята истинска работа е да бъда.

Не знам кое прави писателя, но това най-вероятно не е щастието.

Не пиша на арменски, но гледам на света по арменски.

Пишеш хитова пиеса по същия начин, по който пишеш и пълен боклук.

Ролята на изкуството е да създаде един свят, в който може да се живее.

Хората, без сами да знаят какви са всъщност те, се опитват да пречат на човека да стане такъв, какъвто той трябва да бъде.