Чудо на чудесата! Една книга успя да разпали повече страсти от роклите на първите дами на Франция и България след срещата им в Евксиноград. Десислава Радева подари на Бриджит Макрон „Време разделно“ на Антон Дончев. И в социалните мрежи настана време разделно за романа. Изведнъж всички станаха литературни критици, историци и експерти по държавен протокол. Дни след визитата на семейство Макрон у нас във фейсбук продължава да кипи дискусия между застъпниците на тезата, че „това е поръчкова книга, пропаганда на Възродителния процес“ и защитниците на романа, които считат, че хулителите му са „безродници, продажни драскачи и слуги на чужди държави“. Възродиха се и болезнени въпроси – били ли сме въобще под турско робство и имало ли е насилствено ислямизиране в Родопите?

Коментари

„В един по-добър свят първата дама на Франция щеше да получи превод на Дебелянов, Лилиев, Далчев или Пенчо Славейков, а не на „Време разделно“, написа във фейсбук скандалният образователен експерт и учител по история Емил Джасим.

„И двете (б.р. – романът и филмът) са част от пропагандата на Възродителния процес. Срамна страница в новата история на България. Далчев например е европейски, световен автор. Не само според мен…въпрос на цивилизационен избор е с какво искаш да се представиш“, влезе в тона на Джасим известният журналист Георги Тошев. А литературният гид Светлозар Желев попита: „Дали Еманюел Макрон, президент на Франция, подарява на официалните си гости „Подчинение“ на Мишел Уелбек?“. И постна във фейсбук репортаж на Даниела Гарчева от представянето на холандското издание на „Време разделно“ в Хага през 2008 г., който оплюва романа и неговия автор.

„Защо и как преводът на тази книга е финансиран 33 пъти от държавата? По коя програма? Лицето на българската литература? Фанатизъм и литературни хиперболизации омешаха в главата на простия българин литература с исторически факт. Една поръчкова книга от 1963 г., написана, за да оправдае насилственото покръстване на българите мохамедани в Родопите, отказана от други автори, и приета, за да го забележи Партията, от младия и неизвестен тогава бъдещ академик. Както често казвам, българинът най-много се гордее с турското робство, посегнеш ли на него, все едно най-ценното му вземаш. Защото друго няма“, коментира Светлозар Желев.

Тези и други реакции срещу романа провокираха истинско опълчение, бранещо достойнствата както на книгата на Антон Дончев, така и на филма на режисьора Людмил Стайков от 1988 г.

Музикантът Румен Бояджиев написа: „Филмът е един от най-добрите български, а Стайков е единственият, успял поне с малко да доближи наш филм до западното кино. Не може заради политически убеждения да бъде отричан нито романът, още по-малко филмът… Ако ще заклеймяваме по този начин, значи да заклеймим и Бондарчук с „Война и Мир“, което ако посмее някой да направи, ще изглежда смешно на фона на това как той отдавна е респектирал света, въпреки че е финансиран от съветската власт. Изкуството не може да се политизира така, пропагандата не може да го побеждава, защото тя е като глиста, умира бързо и бързо бива забравена. Изкуството обаче не.“

„Дали по-добрият свят се състои в това да бъдем безродници? Няма как да виждаш в настоящето, ако се правиш, че не съществува миналото. С всичките исторически поуки от това. Филми като „Смело сърце“ за шотландците и войните между севера и юга за Америка са повод за националната им гордост и достойнство, но никога не съм чул някой да ги плюе, независимо че и там има неолиберали, феминистки и джасимовци“, коментира дизайнерът Жоро Пентаграма, опълчвайки се на жлъчните реплики на ексцентричката Татяна Кристи, подвизаваща се като журналист, блогър, пиар и медиен експерт.

Мненията продължават все в тоя дух. Кой е прав и кой е крив всеки сам може да прецени.

Романът

Романът „Време разделно“ е издаден през 1964 г. Самият Антон Дончев твърди, че го е създал само за 43 дни. Първи положителни отзиви за творбата дава писателят Николай Хайтов, който хвали автентичността й.

Описаните събития би трябвало да са се случили през 1668 г. в Кръстогорската област в Родопите. За основен исторически източник Дончев използва записките на поп Методий Драгинов от с.Корова, чийто текст на места е използван дословно.

В годините на т.нар. преход обаче достоверността на източниците, на които се базира романът, е подложена на сериозни съмнения. Многократно са отправяни критики, че целта на творбата е да оправдае Възродителния процес. На обвиненията, че е писал по поръчка, Антон Дончев отговаря: „На мен не са ми давали поръчка! Аз реших да я напиша тази книга, след като и Стефан Дичев, и Андрей Гуляшки отказаха. Тогава бях още неизвестен автор. И ми дадоха само 75 лева командировъчни и аз обиколих Родопите с тия пари за 15 дни. Никога преди не бях ходил там.“

През 1988 г. излиза филмът „Време разделно“. Двете му части – „Заплахата“ и „Насилието“, предизвикват невиждан фурор в кината тогава. Хората, живели по онова време, помнят дългите опашки, които се извиваха пред касите за билети. През 2015 г. зрителите на БНТ избраха „Време разделно“ за любим филм на българите.