На 18 февруари 1883 г. е роден гръцкият писател, поет, драматург и мислител Никос Казандзакис. През 1957 г. не спечелва Нобелова награда за литература зради един единствен глас, тогава неин лауреат става френският писател Албер Камю.

По световноизвестния роман на Казандзакис „Алексис Зорбас“ през 1964 г. е направен филм – „Зорба гъркът“, с Антъни Куин в главната роля.

Колко просто и скромно нещо е щастието: чаша вино, печени кестени, звукът на морето…

Висша добродетел е не това, да бъдете свободни, а това да се борите за свобода.

Не се надявам на нищо, не се страхувам от нищо, свободен съм. (Епитафия, измислена от Казандзакис за собствения му гроб)

Едно знае неверника: Ние не сме длъжни да зависим в своите постъпки от мнението на околните.

Животът – това е героически марш, а не идилия.

Горчива е бавната раздяла с хората, които обичаш, по-добре да отрежеш изведнъж като с нож и да останеш отново сам в естествения климат на човека- самотата.

Единственият начин да спасиш себе си се състои в това да се бориш да спасиш другите.

Сякаш Христос беше някакво лекарство, което човек взема само когато заболее тежко; докато е жив и здрав и яде и пие и люби, не му трябва.

Господ не могат го побра седемте ката на небето и седемте ката на земята; ала го побира сърцето на човека. И затова внимавай да не нараниш никога сърцето на човека!

Половинчатите работи – половинчатите приказки, половинчатите грехове, половинчатите добрини докараха света до днешния му хал. Стигни бре, човече, до края, карай и се не бой! Повече го е гнус Господ от половинчатия дявол, отколкото от архидявола!

Има само една жена на света. Една, но с много лица.

След като не можем да променим реалността, трябва да променим очите, с които я гледаме.