На 8 май се навършват 135 г. от смъртта на френския писател Гюстав Флобер, известен най-вече с първия си публикуван роман „Мадам Бовари“ (1857).

Три неща са необходими на човека, за да е щастлив: да бъде глупав, да бъде себелюбив, да има добро здраве; но ако му липсва първото, останалите са безполезни.

Бъдещето ни безпокои, миналото ни държи. Ето защо настоящето ни убягва.

Всичко се износва, дори мъката.

Всяка душа се измерва с мащабите на своите стремежи.

Думата е не друго, а далечно и слабо ехо на мисълта.

За да имаш талант, трябва да си уверен, че го притежаваш.

Загубили сме вярата си дори в порока.

Когато остарееш, навиците се превръщат в тирани.

Когато роптаеш против идиоти, рискуваш сам да се видиотиш.

Колкото по-прекрасна е мисълта, толкова е по-звучна фразата.

Настойчивостта смекчава съдбата.

Невежеството ни в областта на историята ни кара да хулим своето време. Хората винаги са постъпвали така.

Нищо не ви внушава толкова презрение към успеха, както мисълта за това, с каква цена е постигнат.

Обичам да обичам, обичам и да ненавиждам.

Основно достойнство на писателя е познаването на онова, за което не трябва да се пише.

Парите са причина за всички злини.

Самотата не бива да се запълва със спомени – те само я задълбочават.

Талантът е продължително търпение.

Там, където няма форма, няма и идеи.

Това, което е написано добре, никога не омръзва. Стилът е самият живот, това е кръвта на мисълта.

Точността на мислите обуславя точността на изразяването.

Формата и съдържанието са две категории, които не съществуват никога отделно една от друга.

Художникът трябва да присъства в своето произведение като Бог във вселената: да бъде вездесъщ и невидим.

Целият прогрес, на който можем да се надяваме, е да направим хората малко по-малко зли.