Основната причина да напиша тази книга е болката за моите деца, болката за всички деца по света, които също като мен мечтаят или по-скоро аз мечтая също като тях. Това е моето лично послание към децата по целия свят. Те не трябва да се привързват към абсолютно нищо, трябва да се забавляват, да се радват на мига, а ние – родителите – трябва да се грижим те да бъдат радостни и щастливи, защото го заслужават…

Това пише в предговора към книгата си „Съзирам душата на България“ Евелин Банев – Брендо, който бе осъден на две инстанции в Италия за международен трафик на кокаин. През януари стана ясно, че той е изчезнал, но не е обявен за издирване. Тогава се появи информацията, че се усамотил, за да пише книга за живота си.

Книгата вече е готова и е издадена от Royal`s Book Collection`s. Разпратена е по редакциите на различни медии, придружена от кутия с хартиен лотос. Издателите обясняват, че Банев се безпокои за личната си безопасност и по тази причина не се появява където и да било, както и не желае местонахождението му да бъде известно. Той имал потребност от уединение, за да напише спокойно втората си книга, по която работел от няколко месеца.

От анотацията на „Съзирам душата на България“ става ясно, че тя била писана в затвора. „Имал съм и други тежки периоди в живота си, но времето в затвора не може да бъде сравнено с нито един от тях. Когато човек загуби свободата си, разбира, че тя е една от най-големите ценности. През този период отхвърлих отчаянието, опровергах озлоблението, прецених за излишно да споделя дори, че не съм извършил нищо нередно. Вместо това избрах да напиша своето послание към тези, които искат да променят живота си и да се чувстват освободени, удовлетворени и щастливи. Тази книга се роди в затвора, защото любовта към живота не може да бъде лишена от свобода“, посочва Банев.

Главният герой се казва Максим, срещу когото се водят дела за наркотрафик.

Откъс

ПАДЕНИЕТО

Той беше поставен на колене. Срещу него се водеха дела за наркотрафик в няколко европейски държави. Беше се превърнал в жертва на политическата система в България – страна, в която се ширеше корупцията и беззаконието на фона на политико-икономическата криза.

Максим беше попаднал в капана на тази зловеща система и днес стоеше в тъмната килия на Централния софийски затвор – безпомощен, облян в пот в този летен ден, очакващ поредния шамар на правосъдието.

Всичко от този момент нататък се развиваше на забавен каданс.

Ситуацията около него беше зловеща, цялата система беше против него и изгледите за свобода и успех на този етап бяха просто мираж. Не заслужаваше да бъде наказван от съдбата така жестоко и по този начин.

В действията си Максим беше непоколебим, упорит, амбициозен, работеше, без да спира, беше убеден, че успехът му е предопределен и той ще го постигне. Постигаше всичко в живота си с лекота, притежаваше всичко, което пожелае.

Беше пораснал в бедно семейство, без баща, но още от детството си живееше с големи очаквания за бъдещето. Беше решен да върши нещата по своя си начин и обичаше да изнася представления в живота си.

Той знаеше как да живее. За него беше важно да бъде човек, а не човече. Обичаше живота, обичаше да пътува, обичаше да се забавлява посвоему.

Животът му беше сензационен – нощни похождения, добри ресторанти, млади манекенки, буйна банда приятели, жадни за приключения. Всичко това се беше превърнало в легенда. За него животът беше спектакъл, беше изпълнен с безкрайност. Решен още от ранно детство да промени живота си, Максим беше постигнал огромен успех и затова се забавляваше.

Всички, които го познаваха, знаеха, че той е изпълнен с енергия и сила, че животът за него е предизвикателство. Новите възможности го вдъхновяваха и мотивираха. Той се беше превърнал в инструмент за печелене на пари – това осмисляше дните му, това раждаше новите му мечти, хранеше надеждите му.

Притежаваше имения, самолет, колекция от скъпи картини, златни часовници и какво ли още не, но нещата не бяха такива, каквито изглеждаха на повърхността. Макс обичаше да печели, да твори и да гради, обичаше да побеждава. Но животът му не беше толкова идиличен – едва доловимо се промъкваше призракът на катастрофата и това като че ли още повече засилваше темпото. Постигнатото му се струваше все по-недостатъчно. Той напрягаше силите си до предела, работата го завладяваше все повече и повече.

Беше се превърнал в роб на часовника, в роб на мечтите на тези, които го заобикаляха, заслепен от измамната, от илюзорната представа за успех. Всъщност Макс все по-дълбоко затъваше. Нищо не беше достатъчно за него. Имаше всички пожелани материални неща, но не беше намерил онова, което търсеше, което му липсваше. Семейството му се разклащаше, беше се отчуждил дори от децата си. Изживяваше духовна криза.

Постепенно губеше някогашния ентусиазъм, а мрачната меланхолия завладяваше живота му. Всичко започваше да му омръзва до смърт. Бесният ритъм на работата му, амбициите му, предизвикателствата, които овладяваше – всичко това го тласкаше към падението, към низходящата спирала на живота. Колкото и да знаеше как да играе твърдо, да бъде сред най-добрите, Макс губеше своя облик, чар, сила и енергия.

Тогава се случи това. Затворът го приземи и му напомни, че е смъртен, че е като всички останали. Тук той достигна до състояние на умиротворение, тук той реши да промени окончателно курса на своя живот, окончателно да загърби своето минало, да се раздели с неизменните си победи, да се раздели с лукса, който беше постигнал.

Сега мечтата му беше по-бързо да получи свободата си. Беше мобилизирал силите и възможностите си да спечели, за него победата сега беше свободата, заветната свобода. Мислеше си за това как до този момент беше постигал всичко, как беше блестящ, невероятен, прекрасен и безстрашен, как всички очакваха чудеса от него.

Макс знаеше, че животът е изпълнен със сили и енергия. Той вярваше, че пробуденият и просветен човек е силен и жив. Това му даваше сили и енергия да се бори за свободата си. Някогашната му решителност се завръщаше, връщаше се вярата, че ще постигне предопределеното му от съдбата. Тайните, които пазеше в себе си от детството, се превръщаха в силна мотивация за него да тръгне по пътя към духовното си израстване.

Сега излежаваше тежката си присъда. Всичко се случваше бавно, много бавно. Понякога минутите му се струваха цели часове, а часовете преди разсъмване бяха безкрайни. Часовникът нямаше никакъв смисъл, защото цялото време на света беше заключено между четири стени. Тишината и безвремието проникваха навсякъде и завладяваха всичко.

И все пак бремето минаваше и макар и бавно, го приближаваше към свободата, която щеше да се превърне в неговата пълна победа.

Книгата съдържа и стихове:

Изхвърлен и забравен,

с поглед разсеян

съзирам

живота,

а мъгливите призраци

провокират

и радост,

и болка

дълбоко в мен

***

Безмълвен е животът…

Смаян е денят,

нощта е бледа…

Умът блуждае,

а бягам аз

от спомена

на миналото мое,

вперил поглед

в нови хоризонти,

и търся новото начало…