Искам на целия свят да извикам: Горда съм и щастлива с книгата на Йордан Велчев „Балканският човек“. Един издател има късмет да публикува такава книга веднъж на 50 години. Но си мисля, че не издателят, а и писателят с подобен труд става вечен.
Това написа във Фейсбук издателката Божана Апостолова по повод излизането на втория том от поредицата на пловдивския писател, поет и историк. Мащабният му труд от 7 книги, обединени в 3 тома, е опит да се опишат в контекста на световната история хората, живели по тези земи. Вторият том включва книга четвърта и пета. Авторът проследява историята на нашата малка част от света, но на фона и в съжителството ѝ със световната цивилизация, която се е развивала паралелно и в пряка връзка с нея, обясняват от издателство „Жанет 45“.
Ето какво още казва Божана Апостолова за историческата творба на Йордан Велчев:
Иска ми се всеки българин да я прочете, да я сложи на нощното си шкафче като настолна книга и си отговори на най-важните въпроси: Кои сме ние? Откъде идваме? Каква е психологията ни и в крайна сметка – защо сме такива? А оттам да извървим пътя и към отговора на въпроса какви трябва да бъдем.
„Балканският човек“ е мегатекст енциклопедия, която по изключително модерен начин разказва в подробности тайната на кръстопътната общобалканска и в частност наша съдба през последните 2000 години. Книга, която в непрекъсната смяна на времена се състои от невъобразимо количество разкази на очевидци от всички епохи, в неспирен диалог помежду им. Невероятна смесица на цивилизации, религии и култури! Три тома, всеки от тях от по 800 страници голям формат, със стотици илюстрации, повече от 7000 бележки и множество пояснения под линия. Вече са издадени два тома, а до месец-два ще излезе и третият.
Току-що издаденият втори том на „Балканският човек“ е изцяло посветен именно на създаването и съдбата през вековете на балканския културен тип човек, който сме всички ние. Представлява главоломен разказ за отишли си времена на премисляне на „всички велики мисли“, на изричане на „всички велики и вечни думи“, с които, без да си даваме сметка за това, живеем и днес. Несвършващ разказ за преплитащата се като в стълпотворение летопис на най-различни обичаи, вери и народи, всеки един от тях в повече от дузина и половина столетия прибавящ свои щрихи към общата балканска идентичност, за да се оформи тя такава, каквато и сега носим в сърцата. И пред очите ни като в приказка преминават и истините на хилядолетната история на православния човек на Балканите, до най-малки подробности, сякаш за да можем най-после да се погледнем в огледалото и се познаем, всеки – себе си. Преодолявайки незнанието за самите нас. И засрамени от болката, бликаща из онези изречени преди близо два века думи: „Болгаре благочестиви и православни, докога ще спавата на този дълбокий сон без учения же и неведения? О, нечувствование доброти! О, стид! О, уничтожително состояние!“.
Огромното ми желание да ви внуша тази книга идва от вътрешната ми убеденост, че с помощта й ще можем да осмислим не само себе си, но и личния си път напред. В подкрепа на думите си ще цитирам Иван Теофилов, че без да губи нищо от научната си стойност, „Балканският човек“ „се чете с абсолютното усещане за роман, пълнокръвен роман, макар и в друг жанр, но със същото достойнство за балканските безпокойства на Андрич, Казандзакис или Кадаре“.
Авторът
Йордан Велчев е роден на 3 април 1949 г. в Пловдив. Завършва история във Великотърновския университет “Св. Св. Кирил и Методий”. Работил е като историк, главен художествен ръководител на Регионален телевизионен център – Пловдив, редактор на сп. “Военно-исторически сборник” при Военно издателство – София.
Пише поезия, есеистика, автор е на изследвания върху взаимоотношенията на цивилизациите в контекста Изток – Запад, на сценарии за документални филми.
Издал е книгите: “Римски стадион” (стихове, 1979); “Старият Пловдив” (есе, 1983); “Нощна азбука” (стихове, 1984); “Анонимни жития” (историко-есеистична книга за личностите на Пловдив през първата половина на ХІХ век, 1987) – отличена с литературната награда “Светлоструй”; “Аркада” (стихове, 1993); “Милиони малки убийства” (поезия в проза и есета, 1997); “Сияе” (стихове, 1999) – получава годишната награда на Сдружението на български писатели. Негови стихове са превеждани на английски, португалски, унгарски и руски език.
За мащабния си труд „Градът или между Изтока и Запада ХІV-ХVІІ век“ (2005) получава националната награда „Христо Г. Данов“.