Antihrist
Снимки: Николай Бекярски

„Антихрист“ възкръсна на пловдивска сцена 35 години след първата постановка по романа на Емилиян Станев. Премиерата бе на 15 януари в Драматичния театър под тепетата.

Новият спектакъл е дебют на 23-годишната режисьорка Анастасия Събева. Първият е поставен през 1979 г. от Иван Добчев.

Пиесата разказва една история за древните пътища на душата, която преминава през доброто и злото, за прошката и за откриването на пътя към Бога.  Можем ли да преборим дявола, стаен дълбоко в душата на всеки от нас? Кой е този Антихрист, който постъпва ту като ангел, ту като дявол, който търси любов и в това си търсене непрекъснато допуска грешки? Къде е спасението?

Antihrist1Директорът на Пловдивския драматичен театър Кръстю Кръстев заяви пред „Дарик радио“, че причината да покани младата режисьорка да направи своя професионален дебют именно на тази сцена, е идеята да се възродят стари текстове 30 години след тяхното първо представяне. Да се види отношението на младите към сериозните неща, които и днес разтърсват света, отношението към религията. Разбираме ли нейната същност? Как можем да оценим саможертвата и доброто в хората, ако не познаваме другите сили?

„Да не забравяме, че преди 35 години, когато Иван Добчев постави „Антихрист“, той също беше млад режисьор. И за това е интересно, как сега едно 23 годишно момиче ще покаже отношението си и отношението на тяхното поколение към тези велики неща, в които винаги намираме нов смисъл“, каза Кръстев.

Самата Анастасия Събева каза, че причината да се захване с тази пиеса е в това, че според нея българите започват много да се демотивират, да се загубват, да си тръгват и дори да не се самоопределят като българи. Много хора, когато им зададеш въпрос какво означава за тях да са българи, те ще отговорят, че нямат мнение, в смисъл „все ми е тая, предпочитам да съм в САЩ или в Германия и да живея добре“. И тази постоянна липса на отговорност в хората я стресира.

„Искам да накарам хората да започнат да мислят, че действията ни винаги имат значение, защото сме свързани помежду си,  че нищо не остава ей така във времето и в пространството. Ние, откакто сме се създали като нация и като държава, уж вярваме. Някои вярват наистина и това е тази част, която всъщност се опитва да вдига обществото ни. Но останалите, сякаш са съгласни да нямат мнение, да не вярват,  да се колебаят вярват ли, не вярват ли… И по веднъж на годината ходят на църква. И така преживяваме. И така народът ни много страда”, коментира Анастасия Събева, цитирана от „Дарик“.

В постановката играят: Васил Дуев, Елена Нацариду, Красимир Доков, Симеон Алексиев, Димитър Банчев, Красимир Василев, Венелин Методиев, Елена Кабасакалова, Ивайло Христов, Петър Тосков, Весела Петрова, Джована Кочева, Наталия Димитрова.

Сценичната версия е на Анастасия Събева и Асен Аврамов, който е автор на музика и хоровите композиции.