Антон Павлович Чехов е едно от най-емблематичните имена в руската литература. Автор е на публицистични текстове, епистоларна проза и театрални пиеси, но спечелва световно признание с таланта си за писане на разкази. Умира от туберкулоза едва на 44 години.
Антон Чехов
(29 януари 1860 – 15 юли 1904)
Човек е онова, което мисли за себе си.
Човек е това, в което вярва.
Можете да достигнете до убеждения само чрез личен опит и страдания.
Ако искаш да станеш оптимист и да разбереш живота, то престани да вярваш на това, което говорят и пишат, а сам си наблюдавай и вниквай.
Животът се разминава с философията: няма щастие, ако няма безделие – удоволствие доставя само онова, което не е нужно.
На човека са необходими не три аршина земя, не имение, а целият свят, цялата природа, където на воля да може да изяви всички свойства и особености на свободния си дух.
Животът, прекаран в безделие, не може да бъде чист.
Слънцето не изгрява два пъти през деня и животът не се дава двукратно – хванете се здраво за останките от вашия живот и ги спасете.
Животът е досаден капан. Когато мислещият човек възмъжее и достигне до зряло съзнание, той неволно се чувства като в капан, от който няма изход.
Стараем се да променим живота, така че потомците ни да бъдат щастливи, но потомците ще кажат както обикновено: преди беше по-добре, сегашния живот е по-лош от предишния.
Смисълът на живота е само в едно – в борбата.
Доброто възпитание не е в това да не разлееш сос на покривката, а да не правиш забележка на този, който го направи.
Необходимо е да се стремим всеки да види и да узнае повече, отколкото е видял и узнал баща му и дядо му.
Който не може да вземе с ласка, няма да вземе и със строгост.
Писателят трябва много да пише, но не трябва да бърза.
Краткостта е сестра на таланта.
Пази се от изискания език. Езикът трябва да е прост и изящен.
Който е изпитал насладата от творчеството, всички други наслади за него вече не съществуват.
Който нищо не иска, на нищо не се надява и от нищо не се бои, такъв не може да стане художник.
Ако в пръво действие на сцената виси оръжие, то в последното действие трябва да стреля.
Изкуството да се пише е изкуството да се съкращава.
Горите учат човека да разбира прекрасното.
В критикари обикновено се превръщат тези хора, които биха станали поети, историци, биографи, ако можеха, но изпробвайки своите таланти в тези или други области и пертърпявайки неуспех, са решили да се заемат с критика.
Не Шекспир е главното, а забележките към него.
Няма такъв урод, който да не си намери прилика, и няма такава нелепост, която да не си намери подходящия читател.
Каква отврат е чиновническият език! Изхождайки от това положение… от една стрна… от друга страна обаче – всичкото това е без всяка необходимост. Въпреки това чиновниците са го съчинили. А аз чета и плюя.
Страшна е преди всичко посредствеността, от която никой от нас не може да се скрие.
Ако се боите от самотата, не се женете.
В семейния живот главното е търпението. Любовта не може дълго да продължи.
Да пътуваш до Париж с жена си е все едно да отидеш в Тула със собствения си самовар.
Жената трябва да се възпита така, че да умее да осъзнава своите грешки, защото – по нейно мнение – тя е винаги правата.
Жената е опияняващ продукт, когото обаче и досега не са се сетили да го обложат с акцизна ставка.
По-добре да загинеш от глупаците, отколкото да приемеш похвала от тях.
Най-непоносимите хора са провинциалните знаменитости.
Ако искаш да имаш съвсем малко време, то недей да правиш нищо.
Ако работите за настоящето, вашата работа ще ви изглежда нищожна; трябва да работите, имайки предвид само бъдещето.
Ласкаят този, от когото се боят.
Необходимо ни е само това, което ни е необходимо.
По-лесно е да се изпроси от бедните, отколкото от богатите.
Умереният либерализъм: на кучето му трябва свобода, но все пак е необходимо да се държи на верига.
Честта не може да се отнеме, но може да се изгуби.
Казват, че в края на краищата истината ще възтържествува – но това не е истина.
Равнодушието е паралич на душата.
Не разбира ли човек от шеги, пиши го пропаднал.
Всичко знаят и всичко разбират само глупаците и шарлатаните.
Умният обича да се учи, а глупакът – да поучава.
Университетът развива всички способности – включително и глупостта.
Руският човек обича да си спомня, но не обича да живее.
Зад вратата на щастливия човек трябва да стои някой с чукче и постоянно да почуква, напомняйки, че има нещастие и след краткото щастие, настъпва нещастие.
