На 18 юли 1877 година е роден Димитър Иванов Стоянов, известен с псевдонима си Елиин Пелиин. Наричан „певец на българското село“ и „майстор на късия разказ“.
Ако в България се роди гений, то това ще бъде геният на завистта.
То целият свят е болен, синко… Едни от това, други от онова… Няма здрав човек на света… Гледаш, тялото желязно, а душата – гнилa…
Съдбата е такава – за едни майка, за други мащеха…
Живеем като червеите в дървото, всеки гризе и си прави път според силите си.
Най-хубаво е да не казваш нищо излишно. Важното е да знаеш какво да кажеш, да имаш златна мярка.
Ако го нямаше злото, никой нямаше да знае що е добро.
Затова има приказки, затова са ги хората измислили. И песните са затова… да те измъкнат от истината, за да разбереш, че си човек.
Ще се оправят работите. Злото не е трайно, доброто е господар на човешкото сърце.
Възможностите съществуват, за да се възползваме от тях.
Писателят се ражда с прочетените книжки.
Една чиста истина прави живота спокоен, една хубава лъжа го прави приятен.
Това, дето ми е на главата, мога да сваля, но това, дето ми е в сърцето, не мога да извадя.
Книгите са като хората – когато остареят, стават мъдри.
Най-силна е онази любов, която може да проявява слабости.
Невидени очи скоро се забравят.
Всичко, всичко тъне в кал – и души, и сърца, и умове, и хора, и говеда, и всичко… Вечно окаяние, вечно безпомощно напъване, вечно омразно жабуркане из тая тиня. Нито криле има, нито простор има… А поробената душа иска да живее волно, широко и пълно… Волно, широко и пълно! Каква смисъл съдържат тия думи?
Като заваля дъжд, та цяла неделя! Тихо, кротко, ден и нощ. Вали, вали, вали – напои хубаво майката земя, па духна тих ветрец, очисти небето и пекна топло есенно слънце. Засъхнаха нивята. Оправи се време – само за оране.
