На 11 февруари 1947 г.е родена Миряна Башева – поетеса и журналистка.  Автор е на текстове за песни по музика на Петър Чернев, Михаил Белчев, Стефан Димитров, Атанас Косев, Юри Ступел и др. През 1979 г. пише стиховете към филма „Войната на таралежите“ на Иванка Гръбчева.

МАХМУРЛУК

Неврози. Микроинфаркти.
Гърмят бушон след бушон.
Пие се като в Антарктика.
До състояние гьон.

Една приятелка (бивша)
днес ми удари нож.
Водка, мъгла и киша.
Мръсна софийска нощ.
Един приятел (зарязан)
не ме удари и днес.
И аз съм свиня, ви казвам!
А кой смее да бъде трезв?

„Мога да копам, а мога и
да не копам“ – зъл анекдот?
Народопсихология?
Тъмен балкански народ…
Икономически кризис.
На културния фронт – лайна.
Извинете за мекия израз.
Аз все пак съм жена.

Аз все пак ви обичам…
Взехте ли диазепам?
Въпросът е риторичен.
Друг няма да ви задам.

Аз просто така си пиша.
Не с кръв. С по-друг състав:
с водка, мъгла и киша.
С мръсен софийски нрав,
а той не става за маркетинг…
И рейтингът ми е един…
Пусто е като в Арктика.
Ни водка, ни вопъл, ни СПИН.

ТЕЖЪК ХАРАКТЕР

Като камък на шия,
като белег от нож,
като черна шамия,
като стар меден грош
все те нося по мене,
нищо, че ми тежиш,
от глава до колене
нищо, че ме болиш!
Като знак за магия,
като биле за жар,
като люта ракия,
като бял хвърлен зар –
цял живот – студ и огън,
клетва и благослов,
добро утро и сбогом,
моя трудна любов.

КРЪСТ

Вървял ли си из улиците нощем,
по-стъпкан и от уличната прах,
по-мъртъв
от добре изтлели мощи?
             А аз вървях.

Седял ли си над бялата хартия,
по-бяла от лицето на монах,
по-страшна
от потънала гемия?
             А аз седях.

Разбирал ли си колко си излишен,
по-жалък от напразно сторен грях,
по-скучен
от това четиристишие?
             А аз разбрах.

Живял ли си единствено с перото
любовник, брат, тиранин и аллах,
зачеркнало и хляба, и леглото?
             Така живях.

А БЯХМЕ ЛУДИ

     На Христо Ганев

А бяхме луди, млади, убедени –
на пъпа на Земята сме родени.
Заплитахме се в пъпната си нишка.
С Едит Пиаф не жалехме за нищо.
Под нас Земята беше още плоска,
но вече се въртеше като плоча.
Над стихващите духови оркестри
вилнееше духът на Елвис Пресли.
Растяхме. И Земята се закръгли,
но щръкнаха най-острите й ъгли.
По прави линии вървяхме денем,
Висоцки беше нощният ни гений.
Растяхме – малки мислещи растения…
В нас никнеха и вери, и съмнения.
Растеше с нас светът като след болест.
Растеше и противният ни полюс:
запретнаха ръкавите на ринга
Джон Ленън, Пол Макартни, Джордж и Ринго.
А ние – все на София във скута,
в средата между Лондон и Калкута…
Земята се въртеше ли, въртеше.
Ах, бяхме луди, млади! Бяхме. Беше.
Под нас Земята беше до колене…
Деца, простете, за да сте простени.
Сега е ред на вас да превъртите
Земите, от бащите неоткрити.