Мартин Ралчевски за романа на Калин Терзийски „Любовта на 45-годишния мъж“

 

lubovta_kalin-200x300Без да се опитвам да разбера къде свършва образът на главния герой Антон и къде започва този на автора, аз с интерес прочетох тази книга на Калин Терзийски, като долових нещо, което сякаш преминаваше през всяка страница като златна нишка и ми се стори доста съществено. Това бяха чувствата!

 

Книгата е изпълнена с чувства. Парещи, силни, болезнени. Не познавам друг писател, който толкова много да пише за чувствата. Да е толкова открит, честен и едновременно с това, пишейки дълбоко и завладяващо, да е и незаинтересуван от правилата и формите. На когото да не му пука дали ще се хареса, но да бъде себе си. Да бъде, сякаш напук на порядките и въпреки всичко. Разголен, самобитен… и дори самотен. Но и пълен с мъдрост, доброта и любов. Много любов.

 

В романа няколко неща ме впечатлиха особено.
Едното беше хладнокръвието на героя, когато предпочете да не разваля семейството си, за да удовлетвори, или по-скоро за да удължи удоволствие от изневярата. Това беше като самобичуване. Подобно на алкохолик, на когото му подаряват бутилка скъп алкохол, а той си сипва само една чаша с аргумента, че така е прилично. Силна, правилна постъпка.

 

Другото беше огромното му въображение. Той виждаше принцесата, феята, богинята…, а имаше на среща си просто едно красиво момиче. Тук се сбъдваше поговорката, че човек е много по-щастлив, когато обича, отколкото когато го обичат.

 

Трето – това беше темата за смъртта. Студеният полъх на смъртта и онзи тих глас, който говори на всекиго, че един ден ще умрем, придаде на романа реализъм и сериозност без да внесе обаче никакъв песимизъм.

 

И четвъртото нещо, което за мен беше най-значимото, но е и последното, беше риторичният въпрос, който героят отправи към себе си: „Аз добър човек ли съм?“. На този въпрос, след разсъждения и анализи, накрая дойде и отговорът: „Не. Не съм“.

 

Именно защото Калин написа това: „Не. Не съм“, и именно защото така го и мисли, според мен, е точно обратното.
Затова и “Любовта на 45-годишния мъж” определено е смислен и полезен роман, написан от скромен писател, който съвсем не се смята за всезнаещ, но напротив – търси, заедно с читателя, отговорите на въпросите, които вълнуват толкова много хора днес.