Питам се: как се става свят човек в наши дни? И има ли нужда от свети хора в наши дни? Нелепо звучи някак, нали?

Има ли нужда от свети хора…Или само от политически коректни психиатри, които да поставят политически коректни диагнози? На тия, които чуват Гласа Божи?

Знаете ли – поставил съм диагноза Шизофрения-параноидна форма на поне двайсет човека, който са споделяли с мен, че чуват гласа на Господ Бог. Работех едно време в психиатрия. Знам как е.

Питам се: Бих ли поставил диагноза и на Йоан Кръстител? И каква би била тя?

Бих ли поставил диагноза на Моисей – говорещият с Бога? Виждащият пламтящи храсти?

Помните ли, дегенерати такива, пламтящия храст? Или се наричате християни само защото давате лев и петдесет за свещички? (за тези за хемороиди давате със сигурност много повече!)

Питам се: Тогава, докато работех в лудницата…както бях добър, съзнателен млад лекар…Бих ли поставил диагноза и на Иисус?

Та нима аз не бях едно послушно момче-лекар, което прави така, както го учат по-възрастните и по-опитните? Системата…

А нима не е важно да почиташ възрастните, да тачиш и слушаш авторитетите?

Нима тогава аз не бях един от всички – готови заради хляба си да продам и Бога си? Работех…

Как се казва в наше време, я да си припомним: Аз гледам деца, аз оцелявам! Така че не ме укорявайте за това, което правя!

(нали гледаме деца, нали оцеляваме – та затова и всяка гнусна низост, всяка гадост ни е простена! – нали така, братчета мои?)

Размишлявам си: Как биха се отнесли институциите с Иисус, ако сега скиташе по улиците?

Казвам си: не е това, това което ме интересува! Интересува ме повече факта, че дори и тия, които сега се водят умни, ще сбърчат нос и няма да измислят нищо по-умно от това, да кажат многозначително и с едно такова – стандартизирано презрение: Пфу, в тая държава и Иисус ще оставят на улицата, и на Него няма да обърнат внимание! Или пък ще кажат: в тая държава дори и Иисус ще го натикат в лудница, ще го настанят на задължително лечение…

У нас нещо повече освен вкиснато и банално черногледство не може да се очаква. Дори и от най-умните. Тъжно е.

Викам си, обръщайки се задочно към тия, които се водят за умни у нас: Опитайте да измислите нещо повече от глупаво и черногледо обвиняване на държавата и политиците, тъпанари такива! Обвинете веднъж себе си, примерно, м?!

Мисля си: На кое ли място в наши дни Иисус Не Биха Го Натикали В Лудница? Може би в Ислямска държава?

Мисля си: Идва Великден. Не е ли нелепо това?

Какъв Великден, Бога ми – та сега хората мислят за сметката си за джиесем около осем хиляди пъти повече отколкото за Бог! А ако се сещат за Бог – то е, за да го помолят да им намали сметката за джиесема. Това е метафора. Дали ще се молиш за джиесема си или за операцията на бъбрека си – все едно. Всичко се свежда до бурмички и ремонти на земните боклуци.

И аз моля Бог за земни неща. Да не умра.

Примерно.

А ми се струва, че е някак жалко и долнопробно да молиш Бог за дробовете си и здраветата си; за паричките си и влоговете си! Щом го молиш само за земни неща – значи ти хич и не вярваш в Неземните неща! – не е ли така?

Някой моли ли в наше време Господ за спасение? Не на червата, идиоти такива – а на душата?! Моли ли?

Мисля си – би ли могъл да се измъкне човек? Да зареже всичко? Тая съвременна, консуматорско-позитивно-толерантно-политически-коректна човешка лайняна каша? Тая дребна и бъкаща суета – пречеща на духа, обидна и жалка? Мисля си: Като Йоан Рилски.

Да, Йоан. Дори в Рилската пустош успели да го намерят досадници – поклонници и обожатели – да се тълпят около бедната му пещера. Да му досаждат с въпроси и обожания. Да го питат за съвети и да просят от него да им ходатайства пред Бога. И той избягал и се скрил на още по-пусто място.

Може и така – казвам си. Далеч някъде – без джиесем, без лаптоп, без кредитна карта и Карфур. И далеч от хората. Тия свине. Там ще има време за душата и за Бог; и за Спасение.

Но после си казвам: Какво спасение, мамка му (майка ми ми забранява да псувам, но аз съм упорит – псувам си; а ще започна и да бия – по улиците с тояга!) – какво спасение?! Та това – да се махнеш от хората – си е предателство и надменност! Това е бягство от бойното поле – там където вият прегазените и обезобразените от Живота! Там има нужда от санитари и спасители, дявол да го вземе!

Святост може да се постигне днес само в моловете, в моргите, в домовете за изоставени деца и кучета, и котки, в ресторантите, в офисите и под мостовете – сред просяците, в кабинетите на министрите и в леглата на проститутките! Само там! Където са хората! Сред тях – въпреки всичко. Въпреки чудовищната дребнавост и бездушност на времето – не въпреки – а именно Заради тях!

Сред хората – сред възторзите и богатствата, сред бедностите и провалите им! За спасение. Даже с два джиесема – ако трябва. Даже с пет профила във фейсбук. Щом такова е времето. Сред хората и Като тях. Другото е хитро и надменно бягство! Сред хората – сред техния боклук и разкош, сред любовта им и низостите им. Само там! Се постига святост. Там сей любов, кротост, доброта и търпение. Само така се постига святост.

И от нея нужда има

Всеки ден

Довиждане.