Kalin_Terziiski03_gnПисателят Калин Терзийски става част от семейството на „Новини Лондон“. Това съобщи във Фейсбук главният редактор на вестника Йордан Мичев, а самият Терзийски сподели новината в профила си.

 

„Всяка седмица ще можете да четете неговите симпатични лудости на страниците на вестника ни“, допълва Мичев.

 

Вестта дойде часове след като Терзийски съобщи в социалната мрежа, че е прекратил отношенията си с в.“Новинар“, където пишеше през последните 5 години. Разказвайки за унизителното заплащане на писателския труд, той изригна: „България няма нужда от писателите си“.

 

„Ако има честен човек, който ми предложи място, където да пиша и да живея с писането си – ще му благодаря. Но няма да му бъда задължен. Просто ще му благодаря. Аз съм писател. Това е огромно, страшно нещо, то е като да си Атлас. Атлас не е задължен на никого. Той може да благодари. Не да проси“, написа още Терзийски. И предложението за работа не закъсня. Наред с него носителят на Европейската награда за литература за 2011 г. получи и стотици окуражителни коментари от почитателите си. На тях той посвети следващите редове:

 

Вижте…аз не съм жена, не съм слъзлив романтик, не съм човек, който особено много обича да се захласва по приказки за духовното, позитивното, за вярата в доброто начало у човека и така нататък. Аз съм лекар, скептик, бивш пияница, огорчаван безброй пъти човек; видял съм смърт колкото да напълни море, видял грозота и унижение, колкото да запълнят океан; виждал съм отчаяния, разбити надежди, провалени животи и какво ли не. Не се подлъгвам лесно да мисля хубави и приятни неща за света и хората. Но след като усетих поредно разочарование, тъга, омерзение…и бях готов отново да надена сивата риза на затворника, който мрази хората и презира света – и изведнъж получих толкова мили думи, толкова сигнали за близост, толкова знаци за доверие и подкрепа; толкова много хора вдигнаха глави и нещо затрепери в сърцата им – че аз отпуснах ръце. Гневът и злобната пяна на дните ще почакат преди да им се предам – казах си. Обичам хората; добрите хора. Обичам ги.

 

Обичам ви, мили мои. Вие – всички, които имате сърца, съмнявате се, страдате, обърквате се, връщате се, обиждате се, страдате, ревнувате, плачете…но после пак сте добри, защото знаете, че доброто е важно и че е най-важно и че е единствено спасение. И че е възможно при все това…

 

И искате над лошото да се издигне доброто…

 

…и също така – не позволявате на подлеците да ви казват, че доброто и злото са неща относителни…

 

Обичам ви – всички които имате милостиви сърца, които имате желание да помилвате и сила да успокоите. Бъдете добри хора. Ще бъдем заедно. Обичам ви – всички сред вас, които слагат човешката добрина над всичко друго;които слагат най-горе обикновената, непретенциозна, ясна човешка добрина – те ще бъдат мои братя и сестри. Аз не съм жена или романтик и все още – не съм вдетинен дядо. Но се разплаках. Защото аз знам какво е добро. И го усетих от много много много от вас.

 

Има път и ние ще го вървим.